Пътят към Задоблачните Порти. Част I

Сборниците с повести на Лин Менчу (凌濛初) излизат в Китай през 1628 г. и 1633 г.. Авторът е указал, че като материал за тях са послужили кратки бележки от различни автори за учудващи случки, интересни хора, важни събития, а също така и кратки новели от минали векове.

Превеждам една от тези повести - "Пътят към Задоблачните Порти" от руския превод на Д.Воскресенский (1989г.). В тази повест се разказва за събития, случили се през времето на суйския владетел Вей-ди, който бил на трона от 581 до 604 г.

Благодаря на Марина за консултациите.

Пътят към Задоблачните Порти

"История за това, как праведникът Ли тръгнал сам към Задоблачните Порти"
Лин Менчу

За безсмъртните обсъждат,
но техните дела
са скрити от очите хорски.
А кой от хората в живота
успял е да избегне
съблазните световни ?

Тази сутрин за първи път прочели
"История на Задоблачните Порти"
Внезапен вятър прохлада донесъл
и неземен аромат.

Разказват, че в далечните времена, когато суйският владетел Вейди току-що се качил на трона и нарекъл своята ера Първоначално Царуване, живял в Дзинджоу един богат човек на име Ли Цин, чието семейство открай време притежавало бояджийници.

Макар и да произхождал от търговското съсловие, родът му бил славен и, между другото, твърде изобилен: едно 5 или 6 хиляди души - всичките хора делови и упорити, способни, както се казва, да добият пари с голи ръце.

Суй (581–618 г.)

Ян Дзян, който станал владетел на цял Китай и взел тронното име Вей-ди, произлизал от аристократично семейство, чиито владения се намирали между Лоян и Чанан. Вей-ди отменил закона на Северна Джоу, забраняващ будизма и даоизма. Той основал множество будистки храмове, но не осъждал и даоизма. В областта на държавното управление се придържал към конфуциански принципи.

Богатството и силата на рода Ли станали пословични. "Нашите Ли половината окръг помели" - шегували се в тези краища. Тъй като Ли Цин бил най-възрастният, го признали за глава на рода. Всички от мало до голямо дълбоко уважавали почитаемия Ли Цин за неговата справедливост и отзивчивост, а още затова, че със всеки, бил той далечен или близък роднина, се държал еднакво сърдечно, без да проявява нито корист, нито лицемерие.

Не е учудващо, че ежегодно на неговия рожден ден всички му носели подаръци и пожелавали дълги години живот. Тъй като родът бил голям и славен, всекиму се искало да поднесе нещо необичайно: многоцветна коприна или шарен брокат.

Човек пестелив и икономичен, Ли Цин се стараел да не прахосва ценностите, а ги събирал в специално хранилище, в което за много години се натрупали несметни съкровища.

Обаче почитаемият Ли Цин не ги ценял особено, тъй като имал в своя живот едно увлечение. Ще попитате какво ? Още от млади години Ли Цин свикнал да прави добро на хората и всячески се стараел да им помогне. И още, имал една особеност: с огромна почит се отнасял към небесните жители и ценял изкуството на даосите, на които бил готов да раздаде хиляди връзки монети.

Случи се, срещне странстващ с облаците, оттеглил се от света и във всичко съвършен даос, и тутакси с нисък поклон го вика вкъщи, щедро гощава госта, а даосът в замяна разяснява как да се намери еликсира на безсмъртието, или разказва за тайните на усъвършенстването.

Вярно, мнозина от това "братство" били истински мошеници, стараещи се с измама да измъкнат чуждите пари. Никаква ученост нямали те в душата си, а целият им занаят бил пълен майтап. И все пак, мошеничеството на гадателите ни най-малко не повлияло на чистосърдечния и честен Ли Цин.

Всекидневно той кадял благовония и седял в съзерцателно мълчание, укрепвайки духа и закалявайки сърцето си, и мислел само за едно - как да намери път извън този преходен свят.

Даос — (кит. 道士, dàoshì) — човек, който се е посветил на даоизма като отшелник, монах, наставник или др.

Странстване с облаците, "носиш се като облаците" - така се нарича странстването, което предприемат даосите на определен етап от практиката си. За разлика от пътешествията на обикновените хора, при странстването даосите имат свои специални цели.

В годината, за която сега ще стане дума, Ли Цин навършил точно 70 години. Два месеца преди славния ден неговите деца и внуци организирали съвет.
- Седемдесетгодишнината е ден необикновен, такава възраст не се среща често. Затова трябва да поднесем на стареца рядък дар, да му пожелаем бодрост и здраве.

Дочул за приготовленията, Ли Цин поканил при себе си роднините от различните семейства на рода. По време на трапезата старецът им казал:
- Всички вие сте трудолюбиви хора и живеете достоен живот. Аз знам, че ме уважавате, защото ежегодно носите подаръци: дрехи, съдове, различни скъпи произведения.

Натрупал съм много всевъзможни неща - хиляди вещи, които обаче лежат неизползвани. Както знаете, аз съм човек спестовен, при мен нещата идват и не си отиват.

Ето, излиза, че всичките тези богатства, с години лежащи в хранилището, аз не съм успял даже хубавичко да ги разгледам. По-голямата част от тях са станали негодни. Съжалявам, че вашите пари са изразходени напразно, а вещите са се превърнали в купчина ненужен боклук.

И ето какво реших. Скоро ще настъпи моят рожден ден. Слава на Небето, че още не е определило крайния срок на живота ми! Знам, че всички вие готвите щедри дарове за този ден. Но именно това аз не искам. Ето защо сега ви събрах всички заедно, за да ви кажа предварително моето желание.

Един от по-младите роднини отбелязал:
- Още в древността са казвали, че подаръците за рожденния ден помагат за удължаване на живота. Вие навършвате 70 години. Такова нещо се случва само веднъж. Ако не отбележим достойно годишнината, няма да съумеем да изразим своята почтителност, а това е неприлично !

Тогава ще направим така, казал Ли Цин.
- доколкото вашето решение е твърдо, подарете ми това, за което ще помоля !
- Слушаме и изпълняваме! - зарадвали се роднините.
- Искам, 10 дни преди моя празник, всеки да донесе парче конопено въже, дебело един пръст и дълго 100 чи. Взети общо, ще станат 50 или 60 хиляди джана.

Ето това и ще бъде "удължаване на живота". Какво може да бъде по-дълго ? Роднините се зачудили на такова решение, но не започнали да спорят.
- Ще изпълним Вашата воля, татко ! Наистина, не ни е много ясно, за какво са Ви тези въжета.
- Първо ги донесете, а после ще видите, усмихнал се Ли.
- Днес това още е тайна.

Вестта за чудната молба на стареца се разнесла сред всички роднини. Един предал на десет, десет съобщили на сто ... И ето в определеното време, 10 дни преди празника, около дома на почитаемия Ли на земята лежала висока-висока купчина - направо планина от въжета. Но засега още никой не разбирал за какво са нужни те.

Трябва да знаете, че на 10 ли от Дзинджоу била планината на Задоблачните Порти. Нея още я наричали Разсечената планина, тъй като върхът и, сякаш разсечен с брадва, бил увенчан с два върха. Жителите на Дзинджоу, обръщайки се с лице на юг, можели да виждат облаците, плаващи между двата върха и летящите над пропастта птици. Дълбочината на тази пропаст никой не знаел. Някои от любопитство, случи се, хвърлят надолу голям камък, а звукът от падането не се чува. Затова възникнала легенда, че пропастта е бездънна.

В деня, когато роднините донесли на стареца въжетата, той наредил на работниците да отиват на планината и да построят над гърлото на страшната бездна макара, като я закрепят между два дебели стълба. След това отишъл при кошничаря и го помолил да сплете от бамбукови пръти здрава кошница. От лавката на кошничаря се отправил в заведението на бакърджията и купил от него няколко стотин звънци с различна големина.

Роднините, обърквайки се в догадки, дошли при Ли Цин с въпроси.
- Навремето без да крия нищо, ви обяснявах всичко. Както знаете, от най-млади години се увличам от даоисткото учение, но за повече от 50 години така и не постигнах никакви успехи. Съвсем неотдавна, прелиствайки древните книги, случайно попаднах на място, където се казва, че Задоблачните Порти - това е един от седемте пътя, водещи до небесните жители.

Помислих си: докато съм бодър и здрав, ръцете и краката са още силни, защо ли да не опитам късмета си ? Вече съм на 70, а пък съм изживял истински само две или три години. И ето тогава реших на рожденния си ден да се спусна в пропастта. Четири въжета ще завържете за краищата на кошницата, а петото ще бъде със звънците.

Аз ще вляза в плетената люлка, а вие ще започнете внимателно да ме спускате. Ако се случи някакво нещастие, ще дръпна въжето и вие, чувайки звъна, ще ме издигнете нагоре. Кой знае, може би ще ми провърви и ще се срещна с безсмъртните. Във всеки случай аз непременно ще се върна обратно, за да ви разкажа за това, което съм видял.

Думите на стареца предизвикали голямо вълнение у роднините. Ниско кланяйки се, те започнали да го разубеждават.
- Не бива! Никак не бива да правите това! - казал един от тях, разбира се, в пропастта не е задължително да се въди планинска нечиста сила, обаче змиите и другите гадини там сигурно са безброй. При това Вие можете да се задушите от черната смрад, която се е натрупала на дъното.

- На такава преклонна възраст не бива да се подлагате на такива изпитания ! - добавил втори.
- Взел съм решение и няма да отстъпя от него, даже ако ме заплашва смърт. Не ме спирайте, аз все едно ще се спусна !

Един от старейшините в рода, добре знаейки за ината на Ли Цин, отбелязал:
 - Почтителността е добра, но изпълнителността  е по-добра ! Ще ни се наложи да се примирим. Само, ето какво ще кажа: такава сериозна работа никак не бива да се извършва тайно !

Трябва непременно да се уведоми цялата наша рода. Ние всички ще Ви изпратим на планината. И тогава мълвата за това чудно събитие ще се разнесе отвъд границите на Четирите морета. Нима не е прекрасно !
- Нямам нищо против ... - Ли Цин кимнал в знак на съгласие.

Както вече говорихме, Ли Цин принадлежал към род, в който се наброявали 5 или 6 хиляди човека. Но когато оповестили всички, на изпращането се събрали не по-малко от 10 хиляди души.

На рожденния ден на Ли Цин организирали пир, на който поканили музиканти, след което процесията от родини (а към тях се присъединили и немалко странични зяпачи) потеглила към планината на Задоблачните Порти.

В този ден градът изглеждал опустял. Като се качили на върха, хората замрeли, възхитени от великолепната гледка.

Следва продължение ...